Извънкласни Занимания
- математика
- български език
- литература

Какво предлагаме?

Групови занятия
Занятията се провеждат от понеделник до събота, сутрин и следобед – съобразно учебните смени на децата. При постъпване в школата е възможен и входен тест за определяне равнището на знанията, с цел обособяване на учениците в групи съобразно тяхното ниво.
Продължителността на едно занятие по БЕЛ за учениците от 5., 6. и 10. клас е 2 астрономически часа, а за 7. - 2,5 астрономически часа.Продължителността на едно занятие по математика за учениците от 5., 6. и 10. клас е 1,5 астрономически часа, а за 7. – 2,5 астрономически часа.
Индивидуални занятия

Защо да изберете нас?
Нашите учители

-
Защо избра математиката и работата с деца за твоя професия?
В живота си човек не може да обясни всеки свой избор, имам предвид, че има и неосъзнати такива. Но да кажем, че математиката още от малък ми се е отдавала и от природните науки тя има голям потенциал да обяснява света около нас. В неговите физически измерения, разбира се. Когато човек се позадълбочи обаче, вижда в нея и своеобразни притчи за духовното. Та избрал съм я може би, защото ми е вдъхвала доверие, че може да ми обясни света. По-късно разбрах, че не бива да й се възлагат прекалено големи надежди, но ако човек я оцени по достойнство, може да е изключително полезна. За работа с деца не съм мислил целенасочено, просто така се получи. Не си представях да работя в аналитичния отдел на някоя банка или застрахователна компания, например, защото за човек, който завърши чиста математика, това са едни от вариантите, и някак естествено остана възможността за учителстване. Слава Богу, имам контакт с децата, и се получава. -
Знам, че си завършил математика в Германия? Защо се върна да преподаваш на децата в България?
Да, завършил съм математика в Карлсруе. Отново не мога да мотивирам докрай отговора си, но да речем, че не успях да се адаптирам съвсем в тамошното общество. Явно нещо ме е дърпало обратно към дома. И съм благодарен, че се върнах. От днешна гледна точка мога уверено да потвърдя, че ние, като българи, твърде малко познаваме съкровищата, които имаме у дома – в природно, историческо, духовно и във всяко друго отношение. Може, разбира се, да почерпим добрия опит и от западната цивилизация, особено в материално отношение, но в културно – те имат какво да научат от нас. Ако преоткрием нашите позабравени корени и традиция, съм сигурен, че ще се възродим като общество. -
Твоят стил на работа с децата има ли свои особености? Какви са основните принципи, които прилагаш?
Ако мога да изтъкна нещо характерно, то е, че задавам много въпроси. Държа децата да се пълноценни участници в учебния процес и в най-добрия случай отговорите да идват от тяхната уста. Това понякога може да коства доста усилия, но в крайна сметка работата на учителя е не просто да разясни определена задача, а да направи така, че ученикът, ако мога така да се изразя, да придобие решението. Освен това, за да се случи това, детето трябва да се чувства спокойно да прави предположения, макар и да сбърка, и в този смисъл е нужно търпение. -
Защо се налага децата да допълват образованието си с частни уроци?
Причините са много, ако мога да обобщя, от години системата на образование обръща повече внимание на количествени показатели, а не на качествени. Материалната база е важна, но тя по-скоро съпътства учебния процес, не е негов център. Дори ако е налице живата връзка между учител и ученик, става съвсем маловажна. Какво му е необходимо толкова на един учител – място, където да пише, и средство да го направи. Но живата връзка е тази, която е хранителната среда за всяко преподаване. В този смисъл онлайн-обучението, на което бяха подложени децата, може да служи единствено като помощно средство и то само в краен случай. Тръгне ли се само в тази посока, това може, а вече и донесе, само вреди, и то дългосрочни. Добавете към това либералната политика, липсата на санкции, или по-скоро липсата на воля за прилагането им, формалното отношение, и положението може да стане съвсем плачевно. В училище от години се констатира намаляваща дисциплина и мотивация у децата. Заедно с това никой не откликва на многократните призиви на Православната Църква за въвеждане на вероучение като задължителен предмет. Аз бих казал, че той трябва да е задължителен първо за всички учители. Да произведем поне едно поколение православни педагози, да видим и да се убедим в добрия пример, и тогава по естествен път ще продължим в правилната посока. Ние често изискваме от децата неща, които самите ние не притежаваме. Нека първо образоваме учителите. Разбира се, нещата може да вървят и успоредно. Това е и смисълът на думата „образование“, човек да се доближава до образеца, до образа на своя Създател. Как може да се постигне това без нравствените начала? Без тях от образованието остава единствено една информираност. -
Кои са особеностите на образованието по математика изобщо?
Най-затруднителната част от математиката е необходимостта да се мисли абстрактно. Това не е дадено на всички. За десетте години преподавателски опит съм успял да отработя много схеми и ако мога така да ги нарека „калъпи“, в които да влезе по-голямата част от материала и да стане разбираема дори и за онези, на които математиката не им е афинитет. Винаги обаче си остава един момент на досещане, който не може да се вкара в калъп, а се дава свише. Той е този, който отделя добрите от тези, които наистина имат талант. -
Как се измерва развитието по математика на едно дете?
Оценките са ориентир, разбира се, въпреки, че системата на оценяване, базирана на тестове, скрива доста неща. За мен най-важно е детето да свикне да разсъждава логично, да се обосновава. Да мисли аналитично, да знае какво му е дадено и какво цели, да отделя вярно от невярно. Това е тъканта на математиката, от която всеки ученик може да се възползва, независимо дали впоследствие ще продължи да се занимава с нея или не. Конкретните математически правила, щом не ги ползваме, ще ги забравим, аз също го правя, но подходът на аналитичното мислене нека остане. Той е и в основата на критичното мислене, което винаги е било предпоставка за развитието на личността. Не може да се отрече също, че математиката е хармонична и подредена наука. В този смисъл, който се занимава с нея, не може да не му повлияе и в тази посока. -
Какво става, ако детето не иска да учи?
Става лоша работа 😊 Опитваме се до го мотивираме, да го предразположим, да разберем причините за липсата на мотивация. Всеки конкретен случай си има своите особености. Много е важно и родителят да ни подкрепи в този процес. Доста често нежеланието се дължи на неумението. Никому не е приятно да се занимава с нещо, което не му се отдава. Ако успеваемостта се повиши, това влияе благотворно и на мотивацията. -
Кои учебни помагала препоръчваш?
В нашата школа работим с помагала на издателство „Веди“ и отчасти с „Архимед“ и „Регалия“. И едните, и другите са много добре структурирани, целенасочени и изчистени.
-
Колко важно е днес обучението по БЕЛ за съвременните деца?
Не само днес - обучението по роден език е от първостепенна важност за формирането на личността на детето, за изграждане на специфичен тип мислене, формиране на личностни и ценностни качества. В обучeнието по български език не се включва само елементарното обучение по граматика- всъщност от самото начало на обучението на детето, в часовeте по роден език се полага началото на формирането на нравствените му качества. С напредване на годините този процес се засилва. Специално в нашата дисциплина една от най-важните функции на учителя- а именно т.нар. аксиологична, т.е. възпитателна, е най-силно изразена. След всичко казано дотук, искам простичко да обясня, че обучението по БЕЛ не се свежда само до обучение по граматика и четене на произведения, обучението по нашия предмет (те са два, всъщност 😊), допринася в най-голяма степен за хармоничното развитие на личността на детето- да се научи как да се изразява, как да се аргументира, как да отстоява позиции, да разшири общата си култура, да може да „облича“ в думи своите впечатления, мисли, чувства. Не на последно място - да разбира и осъзнава принадлежността си към българската нация и общество, да въприема ценностите на българското общество, да се родее с постиженията на партиотичните ни творци, да различава естетически красивото и стойностното... няма да ни стигне мястото, за да изброим колко много са качествата, които доброто обучение по БЕЛ изгражда у децата, и колко важни са те за неговото личностно развитие и пълноценното му включване в обществото. -
Важен ли е контактът на учителя с детето?
Изключително! Учителят, дори несъзнателно, е пример за подражание на детето - той е този, който оставя най-ярък спомен в съзнанието на ученика. Изключително важно е поведението на учителя, и това да създаде естествена, непринудена и предразполагаща атмосфера, в която детето да не се страхува да покаже своите възможности. Аз искрено вярвам, че не съществуват деца, които нямат възможности, има такива, които не се трудят, и такива, на които не са повярвали, т.е. не им е бил даден шанс да покажат, че могат. Затова изключително много държа всяко дете да се чувства спокойно, да не се притеснява да сбърка, и най-вече - да иска да учи: тогава резултатите не закъсняват. -
Какви са твоите принципи на работа?
Доверие, желание за работа и много, много старание. -
Допълваш ли в твоя курс с нещо повече обучението по БЕЛ в училище и защо?
Задължително с голяма доза патриотизъм. Особено материалът в 7.клас ми позволява това. Обичам историческите и културни препратки, смятам, че те позволяват да се „разшири“ хоризонта на детето и то да види в по-обширна перспектива материала, който изучаваме. Особено в часовете по литература се старая да провокирам децата с техни интерпретации на различни чувства, постъпки и добродетели на героите, старая се да разказвам повече за авторите, за епохата в която са живели. -
Кое е най-важното нещо, което целиш да постигнеш при обучението по български език?
Възмножността за самостоятелно мислене и преценка. За мен това, което липсва в обучението в училище, е развитието на когнитивните способности на учениците, иначе казано възможността да анализират, да синтезират и да прилагат в практиката това, което изучават като учебен материал. -
А по литература?
Най-важното е да ги науча да различават качественото четиво от некачественото такова. Такъв подход имам и към собствените си деца, и смятам, че изграждането на есетическо отношение към литературните творби е много важно. -
Как успяваш да задържиш вниманието на учениците?
С постоянни въпроси и препратки към вече изучавани правила и произведения от една страна, и с личната ми емоция от друга. Когато човек обича нещо, то му личи, и дори и несъзнателно предава тази любов на другите. -
Какви са твоите препоръки към родителите?
Да изискват от децата си постоянство и търпение. Да следят резултатите им в училище и да показват интерес към постиженията им. Успехите на децата в училище тръгват от отношенията в семейството. Ние, като учители, можем да подпомогнем процеса на обучение, но успехите на децата зависят от личното им старание и мотивация. -
Какви учебни помагала препоръчваш?
Преди всичко помагалата на Донка Кънева, с които работим в школата. Има чудесни помагала и на други издателства, в работата си използвам и тях, но, все пак, всичко зависи от нивото на децата, от темпото, с което усвояват учебния материал.


-
Каква е твоята концепция за преподаването на математика в извънкласната форма на обучение?
Децата, които прибягват до извънкласна форма на обучение, в общия случай са по-мотивирани и склонни да се влагат, което от своя страна предопределя и по-високите резултати, които постигат. От друга страна учителят в извънкласната форма на обучение не разполага със система от санкции, които да противодействат на липсата на желание, затова вътрешната мотивация става още по-важна. Разбира се, учителят би могъл да влияе и върху нея, доколкото детето е склонно да възприема неговото отношение. Затова обаче е необходимо повече време за изграждане на по-задълбочен контакт, който би позволил на учителя да бъде приет от детето. Има случаи, когато проблемът с усвояването на материала е свързан с неувереност или липса на знания и в тези ситуации можем да повлияем положително. Но ако проблемът е от друг характер (свързан със семейната среда или модели на поведение, които детето е възприело), тогава въздействието остава по-ограничено. -
В какво се изразява индивидуалният подход в работата с децата?
В това да прецениш правилно нуждите на всяко дете и какво отношение би дало оптимални резултати. В този смисъл на някои деца трябва да им дадеш, на други – да им вземеш, с едни да действаш внимателно, с други – да бъдеш твърд и т.н. Това, че не сме притиснати толкова от времето, колкото е един учител в училище, както и малките групи, благоприятстват да работим за свършена работа, вместо за единица време и да обръщаме повече внимание на индивидуалните пропуски на учениците. -
Какви качества трябва да притежава учителят по математика?
Учителят по математика трябва да съвместява в работата си от една страна качествата на учител, а от друга страна качествата на математик. Като учител той трябва да има подход към децата, да бъде търпелив и внимателен, а също и способен да спечели доверието на детето, а като математик да мисли и действа аналитично и последователно. Заниманията с математика ти помагат, веднъж, да се научиш да разпознаваш качествения анализ, и втори път, да опознаеш границите на логическото мислене. Това от своя страна е важен елемент на критичното мислене, а фактологически обоснованото критично мислене става все по-насъщна потребност, тъй като живеем във време на ясно изразена дезинформация и пропаганда. Ключово качество за противодействие е умението за боравене с информация. -
Какво ти харесва при работата в образователната школа на Искони?
Относителната свобода, с която разполага преподавателят по отношение на натоварването, което е склонен да поеме. Концепцията на школата е, че учителят поема натоварване според силите си, така че качеството на урока да не пострада, или както се казва: „Понякога по-малко е повече“. Друго предимство е единомисленият и сплотен колектив, в който засега, слава Богу, липсват обичайните разногласия и борби.
-
Какъв е личният Ви стил на преподаване?
Стремя се часовете ми да бъдат интересни и разнообразни за децата, да ги провокирам непрекъснато, да не ги оставям да скучаят и да създам у тях усещане за родния език и литература. Учениците, които обучавам, са в прогимназиалния етап и са с различно равнище на езикови и литературни компетентности. Това е едно предизвикателство, с което ежедневно трябва да се справям и се стремя да използвам техники, които ангажират учениците като съавтори на образователния процес и стимулират тяхната отговорност и активност. Подходящи са груповата дейност, работата по създаване на проекти, реализиране на часовете за обобщение под формата на състезание, провеждане на часове на открито и др. С особен интерес и с много желание учениците участват в часовете, когато използвам метода светкавица, за да започна часа – така децата се настройват за работа и се мобилизират за предстоящия час– всеки се стреми да отговори вярно и бързо; често изработваме мисловна карта – в края на часа за затвърждаване на наученото или в началото на часа за упражнение – учениците с моя помощ отсяват най-важното и го записват в картата. Най-емоционални са часовете, в които правим обобщение на наученото под формата на състезание – всички ученици се включват активно и се стремят да дадат своя принос, за да може отборът им да победи. В тези часове няма деца, които да скучаят и да питат кога ще свърши часът, а дори не се борят за оценка. Наградата за тях е, че са участвали и са показали колко знаят.
Учебните резултати измервам чрез методите на формиращото оценяване. Използвам тестови задачи с избираеми отговори и въпроси, които изискват свободен отговор, както и задачи за създаване на текст, оценка на домашна работа, на проекти, на работата в часа др. Целта е уроците по литература да бъдат по-успешни, разнообразни и с практическа насоченост.
-
Какви методи на преподаване предпочитате?
Още при първото си назначение си бях поставила за цел да осъвместя в практиката си най-доброто от класическите методи на обучение и тези, предоставени ни от модерните технологии, затова интерактивното обучение заема сериозно място в начина ми на преподаване. То позволява по-интуитивно усвояване на материала от учениците и най-важното – провокира тяхната активност. -
Какво за Вас е преподаването?
Преподавател не е просто трудова характеристика. Преподавател е отношение. Към света. Към родината. Към българското.
Защото „даскалът“ в нашата история винаги е бил както най-начетеният в града и този, който извън работно време е събирал всички, за да им изчете вестника, така и първият, който се е записвал или дори е водил революционния комитет.
„Даскал“ е отношение към света и бъдещето на родината в лицето на новото поколение. Основният ми подход е не просто да запозная подопечните си с учебния материал и така те да получат високи резултати на външното си оценяване, но и да им помогна да вникнат в ценностите на литературните произведения, които за залегнали в програмата. Защото граматиката е като таблицата за умножение – ако си я повтаряш достатъчно дълго, ще я запомниш наизуст и ще я научиш, но това по никакъв начин няма да разшири кръгозора ти. Да, ще те направи личност, която може да напише писмо, без да пропусне запетая, но няма да те направи широкоскроен и разсъждаващ бъдещ член на обществото ни. Моята цел е да създавам мислещи българи, не просто такива, които могат да поставят препинателните знаци на местата им или да ви кажат „какво е искал да каже авторът“. Затова в преподаването си се старая да използвам както най-доброто от традиционните методи на обучение, така и възможностите, които съвременните технологии ни предоставят. Затова и бях един от учителите, които не само не се оплакаха, когато стана ясно какъв ще е начинът на преподаване по време на така тежкия период на пандемия, но и видях по-скоро ползите и възможностите от този тип неформално обучение.

